Две мнения на Михаил Марковски и Димо Димов:
МИХАИЛ МАРКОВСКИ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БАПС:
И тази година не бихме пропуснали „Винария” в Пловдив и точно това и направихме, макар и не под строй, разбира се. За петте дена на изложението повечето от нашите членове посетиха щандовете на винарските изби, които ги интересуваха и дегустираха доста вина.
Българската асоциация на професионалните сомелиери беше на гости на щанда на Агенция “Барс” от Варна, чийто собственик Ламбрин Сотиров е наш почетен член. Плаката ни, изработен от нашите варненски партньори “Прин прес”, предизвикваше спирането на доста хора, включително и на една телевизия. Като събитие мога да кажа, че тази “Винария” беше най-успешната за мен като контакти. Успях да видя почти всички ресторантьори от София, на които да кажем с какво се е заела Българската асоциация на професионалните сомелиери, много хора от ресторанти и хотели от страната, най-вече от Пловдив. Имаше и такива парадокси – хора от Русе от нас разбраха, че от скоро имаме сомелиерски клуб в града им и се кандидатираха за включване в него. На “Винария” се уговорихме за създаването на клуб и в Стара Загора.
Освен за контакти “Винария” ни беше полезна и като място за обучение в дегустация. Членове на всички Сомелиерски клубове от страната можаха да опитат вината, които ги интересуват, да световсравнят знанията си и едно немаловажно нещо – да се запознаят с техните производители.
Аз лично посещавам „Винария” от 1996 г., без да пропусна нито една, или съм участвал в нея като сомелиер, представяйки вината на някоя винарска изба. Оттогава следя много внимателно цялото събитие и развитието на качеството на вината в България. Радва ме това, че от година на година идват изключително много малки изби с качествени вина. “Винария” ме привлича с това, че стана един стабилен форум на нови производители на вино, както и на нови вносители от цял свят, защото да ти дойдат на крака вина от Австралия или Южна Африка не е малко. На едно място можеш да видиш и старите утвърдени винпроми и изби, и новите, които се явяват за първи път пред публика, макар и да представят понякога само едно вино. Другият неин аналог е “Салона на виното” в София, който също не е за пренебрегване. Но “Винария” си остава у нас винарското събитие № 1.
За тези 10-12 години, през които следя вината на това изложение, забелязвам, че нещата се промениха към търсене на модерен стил, модерен вкус, сравняване със световните тенденции, не само с класическото европейско винарство, но и с Новия свят. В правенето на вино се забелязва една мода към сочни сладки вина, не като количество захар в тях, а като плодовост. Класическите вина, които се правеха преди години и се търсеха от пазара – с усещане на дъбови аромати и тръпчивост, в момента отстъпват на меките плодови аромати. Забелязва се търсене на други вкусови и ароматни характеристики, като някои вина спокойно могат да конкурират доста ни образци на завзелите нови територии вина от Новия свят като Чили и Калифорния. Мога да посоча вината на избите “Логодаж”, “Катаржина”, “Беса валей”, “Тера Тангра”, “Домейн Бойар”, “Левента”, “Малката звезда”, една нова изба като “Румелия”, която при новите реколти изчисти първите си недостатъци. Дотук говорим за червени вина. Все още обаче нещата куцат при белите вина. По етикетите са написани едни сортови състави, а вкусът и ароматът показват, че няма никаква гаранция за присъствието им. По–добре да се напише едно търговско име и да дегустираш и консумираш, без да гадаеш и да търсиш в бутилката сортови характеристики, които не можеш да откриеш. Могат да се намерят много малко задоволителни бели вина – “Шардоне”, “Мускат Отонел”; с “Траминер” и “Совиньон блан” положението е най-зле. Българските розета обаче измиха срама ни от качеството на белите вина, защото всички, които опитах на “Винария” бяха по-добри от вносните – две чилийски, едно испанско… Пенливите ни вина също бяха далеч от европейските и световни образци. Нямаше нито едно, което да ме задоволи като вкус. България произвежда пенливи вина и по класическия начин, и по резервоарния, но от тях няма нито едно, което да се доближава до характеристиките на шампанското вино, което си е еталонът за тези вина. Дори двете италиански “Спуманте”, които бяха представени на щандовете на “Бибендум” и на “Картел”, бяха на много по-високо ниво от нашите на тази “Винария”. В това отношение липсата на винарната от Лясковец като изложител ни ощетява като представа за вкусовите аромати на българските пенливи вина. За съжаление през последните десетилетия българинът не бе научен от българската винарска индустрия да пие пенливо вино и то ще липсва на пазара още дълго време.
ДИМО ДИМОВ, ГУРМЕ РЕСТОРАНТ „КЛАСИК” В СОФИЯ
От 3-4 години посещавам “Винария” и ми е интересно да видя на едно място повечето от производителите, чиито вина зареждам в ресторанта и да опитам интересните или новите неща.
Затвърдих добрите си впечатления от вината на “Санта Сара”, досега не съм опитал техни вина, които да не са на ниво. Интересни са ми малките изби като “Лопушна” или “Малката звезда”, защото ако вече съм заредил ресторанта с всички известни и познати на клиентите брандове, ще търся вече и нещо непознато, с по-специфичен вкус. Тях мога да предложа на клиенти, чието доверие съм спечелил. Опитах пак “Терес”, което не ме разочарова. Когато избирам вино за ресторанта, аз се съобразявам и с това с какво ястие ще го предложа. Затова търся вина не натрапчиви, не много силни, да не доминират особено, но и да имат интересен аромат. Да впечатлят първо на нос, после търся хармонията с тялото на виното, накрая да имат интересен послевкус, споменът за глътката вино, за неговите качества да се задържи малко в носоглътката и в устата. Виното, консумирано само, създава едни впечатления, но в съчетание с храната може да изглежда по съвсем друг начин. Един “Совиньон блан” например, който е много тревист, с повечко киселини, не може да те зарадва много, ако го пиеш самостоятелно, но ако го комбинираш със скариди на грил, което създава хармония с виното, е съвсем друго. Добре се съчетава “Малбек” с някакво сладко следястие като смокини с прошуто или пилешко с подходящ сос.
Спирайки се на щандовете на различни винарски изби, интересът ми към вината им беше продиктуван от това с какво ястие мога да ги съчетая и затова съм удовлетворен от тези, които дегустирах.